|
Обучението чрез
преживяване е философия на обучението, разработена в края на
деветнайсети век. Теоретичното развитие на Обучението чрез
преживяване съвпада с развитието на когнитивната и възрастовата
психология, психологията на детското развитие и обучението на
възрастните. Същността на Обучението чрез преживяване е обобщена
от философа Джон Дюи в неговата “ Теория на преживяването”. През
четирийсетте години на двадесети век организационният теоретик Курт
Левин доразвива и обогатява теорията на Дюи. Философията на Обучение
чрез преживяване е в основата и на развитийните теории на Джилигън, Жан
Пиаже, Лорънс Колбърг, Кейгън, Билънки и други изследователи и теоретици
в областта на личностното и организационното развитие. През 1941 година
възпитателят от немски произход Курт Хаан разработва програми, основани
на Обучението чрез преживяване, с цел да подготви младите хора да
се справят със стреса от войната и да изгради у тях “воля за живот”.
Последователно се създават три училища – Outward Bound във
Великобритания, Националното училище Outdoor Leadership (NOLS) в САЩ и
EDUCO Adventure School в Канада.Паралелно с това, Пауло Фрер и Дейвид
Колб прилагат основните идеи на Дюи и в нови насоки - Фрер - в областта
на обучението на възрастни и социалната справедливост, а Колб - в
контекста на обучението по време на целия жизнен цикъл и на
организационното развитие.
Обучението чрез
преживяване е обучение чрез собствен опит. То е демократично,
цялостно и интегриращо, основано на процеса на осмисляне на преживяното.
Днес, в съвременния свят, Обучението чрез преживяване се прилага
в множество различни сфери: обучение сред природата, организационно и
корпоративно развитие, студентски практики и обучаване в конкретна
дейност. Неговите принципи широко се използват в сферите на творческото
решаване на проблеми, изграждането на екип, решаването на конфликти,
подобряване на комуникацията и ефективното ръководство. В някои от
развитите страни Обучението чрез преживяване е университетска
дисциплина.
Защо Обучението чрез
преживяване е важно днес? При този модел на обучение се вземат
предвид нуждите и желанията на обучаемия. Инициативата и активното
участие в обучението водят до личностна промяна и растеж. Участието в
най-разнообразни предизвикателни ситуации в нестандартни условия и
среда, води до нови емоционални, интелектуални и поведенчески реакции.
Анализът, осмислянето и обобщаването на така придобития собствен опит
дава възможност той да бъде прилаган в ежедневието. От друга страна,
активното участие в обучението, води до повишаване на желанието за
учене. Така ученето с превръща в процес, чиито основи се полагат в
детството и продължават цял живот, тъй като различните обществени
условия, възрастови и социални среди изискват различни познания и
умения. Обучението чрез преживяване се различава коренно от
традиционното обучение, при което знанията се поднасят в готов вид и се
изучва чужд опит, а учебните теории за поведение отричат ролята на
всякакъв субективен опит. Чрез твърдението, че обменът на теоретични
знания е единствения начин за изява на интелектуалните способности, ние
можем да пречим на хиляди обучаващи се да разкрият пред самите себе си и
пред нас своите личностни възможности. С други думи, обширното
приложение на Обучението чрез преживяване важи в особена сила за
сегашното поколение ученици и студенти, голяма част от които завършват
гимназия или университет с ниско самочувствие относно способностите си
за прилагане в практиката на усвоените знания и предубеждение към
конкретното, практическо решаване на задачи.
В този смисъл, това
което е от най-голямо значение през новата епоха, е способността за
създаване на нови видове знания. Това означава, че училищата, колежите и
университетите не бива да си позволят възпитаниците им да не са
подготвени за непрекъснато променящи се изисквания на работното място.
Следователно, целта на образованието е да разработи гъвкава и отговаряща
на нуждите на обучаващите се система от педагогически стратегии. От
друга страна е необходимо корпоративния сектор да осигури условия за
непрекъснато развитие на личностния потенциал на служителите, което води
до повишаване на корпоративната култура на работното място и като
следствие постигане на по - високи резултати.
В залегналия в основата
на Обучение чрез преживяване диалог между теорията и практиката,
се намира доказан подход към образователната система и обществената
организация на 21 век. Това е така, защото тази методика предлага
възможност да обучаваме и да се обучаваме като цялостни личности.
Въпреки силата и културния приоритет на традиционното обучение,
Обучението чрез преживяване дава своя принос в процеса на
опознаването на хората и заобикалящия ги свят. Не става въпрос, че
единият начин на учене е по-добър или по-лош от другия, а просто, че
няма смисъл да се разделят. В съвременния свят Обучението чрез
преживяване и традиционното обучение са два взаимодопълващи се
аспекта на образованието и личностното развитие на човека.
Виж повече
 |
